Фотография

Защо ни радват котките? И за цветовете на живота

Излизам си днес с апарата с ясна посока – към кварталната кафемашина, защото нашата нещо отказа сутринта. Без кафе цял ден нито ми е до реалност, нито до снимки. Търся си удобно местенце да поседна малко с кафето. И се оглеждам – доста особен вид птичка е кацнал на дървото над мен. Около половин час го дебнах да се завърти, шумолих му с клони, подвиквах. Това докато държа още чашката с кафе. Не усетих кога си изпих кафето, докато направих цяла фотосесия на този модел, който за съжаление не прояви желание за съдействие както птичката от вчера. Но не мога да си изкривя душата – ако нещо ми привлече вниманието, или ще е флора, или фауна.

Да, ама няма къде да седна наблизо и се отправих малко по-надолу по улицата. По пътя ми наизлизаха котка след котка. И какво да ги правя, вече бях загряла в този дух, снимах ги и тях. Ей тази маца долу съм я кръстила Клаудия Шифър. Ама страхотно присъствие, какъв поглед, какво нещо. И започнах пак да си мисля, ето това е. Като няма на какво друго да се радва човек, ще се радва на котките! Ама по-добре да се радва на това, което е пред него, отколкото да не се радва. Замислих се в Япония как във всяка втора книга излиза това същото засилено котешко присъствие. Там пък е друго – човек на стотици хиляди неща има да се радва, то са едни красоти, пък събития, пък фестивали. Обаче когато човек започне да взима нещата за даденост, проблемът му не е, че няма – а че не се радва. Обаче котката е такова животно, че не е лесно човек да не ѝ се радва. И според мен Бог като види някой човек, че вече нищо не го радва, започва да му изпраща котки.

Значи дори нищо да няма, а да има котки – хубаво е човек да се радва на онова, което има.

Всичко да има, лошо е, когато човек на нищо не се радва!

Но добре е човек, който на всичко се радва, да се озове там, където всичко има!

Може пък и да не е добре, този човек ще се побърка от радост. (случва ми се понякога)

Казват, че дебелите котки са доказателство, че наоколо има добри хора. Това ни го обясни един симпатичен екскурзовод в Истанбул. Там всичките котки бяха ейй толкова дебели колкото тази по-долу. Че и повече. И ето ви по-долу едно голямо доказателство, че в квартала не лиспват грижовни хорица. Както и да е, сядам аз на пейката и отгръщам днешната задача от “Библия на фотографията”. И за втори пореден път съм в шах – пада ми се композиция с цвят! Викам си, добре бе, да му се не види, откъде тоя цвят? Още нито е пролет, нито цветя има, само едни голи клони и трънаци са наоколо. То вярно, че и сивото е цвят, и кафявото. Ама после си викам – тъкмо това е сега предизвикателство. И тръгнах да обикалям в търсене на цветове.

Ей, като ме изби пак на философия. Ама кажете ми, кое не е така! Къде има цветове по това време на годината? На разните му етикети от вафли нахвърляни по улицата. От цветна по-цветна. Сетих се, че трябваше да си донеса чувал за боклук, а съм забравила. Няма нищо, те разни услужливи хорица са нахвърляли сума чували и торбички. Викам си, грехота е да съ казала и да не поразтребя – хванах една по-чистичка торба на поляната и напълних цяла чанта с тези шарените опаковки. И си мисля – абсурд! Как пък няма да я снимам тази мизерия. Иска ми се направо цял ден да остана докато не изхвърля и последната мизерия в коша за боклук. Обаче се сещам за една случка в Япония. Пак ме хванаха лудите след един пикник под вишните, където е пълно с народ. И някой беше оставил мизерия и аз тръгнах да събирам след него. И един съвсем непознат японец се обърна към мен и ми каза нещо от сорта на “Ей момиче! Ти чистиш боклука, а мърсиш себе си!” Още тогава си казах, ей, този човек ме заби в земята. точно така си е. И си викам, за днес една малка чанта – толкова стига! Обичаме Земята и се грижим за цялото творение, обаче сега вече и Библията ми казва, че ние – хората, сме по-ценни. Тоест, не е похвално да мърся себе си, за да изчистя средата. Ще се върна утре с едни ръкавици и всички ще бъдем живи и здрави.

И айде пак в търсене на цветове. И колко философско излезе това търсене. Къде има цветове? В градинката на съседа, в грижовно боядисаната пощенска кутия пред блока, в напъпълите минзухарчета пред блока, в грозноватите графити на тийнейджърите от квартала. Детските площадки! Боядисаните табели там където тече ток и е важно да не пипаме. Всичките тия работи , действително имат цветове по тях, ама не ми будят чувството за естетика. Аз обичам едни определени цветове и тях в момента ги няма никъде.

И как сега аз да си изпълня творческата задача?

Ей, това “Поискай и ще ти се даде”, съвсем не е казано на шега. Дори за такива дребни неща от ежедневието ми, ми се дава всичко, ама всичко хубаво, което съм поискала. Пред очите ми застават в контраст ей тия две прелести. Дебнах ги бая време, ама се помолих да ми се получат нещата. Аз си ги харесвам. А колко съм ги композирала е отделен въпрос! Толкова са ми възможностите, а аз за друго не смея и да претендирам. Това, което ни се дава е едно, а онова, което правим с него, е друго! И ето, как не ми дойде на акъла, че черното и бялото са и те цветове! И сега някой учен ще дойде и ще ми обяснява как впрочем те не са цветове. Ето го, бе, дъверната философия е това, което ще ни докара до там и на малкото да не смеем да се радваме! В момента положението е монохромно. Колко време ще губим още в дефиниции, вместо в благодарност?

Според трите раздела на фотографската библия – експозиция, светлина, композиция и постобработка. Най-общо, изводът ми от днешната разходка е следният:

Когато нямаме цветове в живота си, имаме три избора:

  1. Да разцъкаме настройките и да създадем илюзията за цвят. Сиреч ние самите да погледнем по друг начин на нещата. (но пък в резултат на това можем да виждаме неща, които не са там)
  2. Да вземем да пуснем по малко светлина в тоя обектив и те цветовете си се променят. (Ама и за това си има мярка, иначе съвсем изчезват цветовете и грам не се вижда какво е на снимката)
  3. Да се порадваме на малкото цветове, които виждаме и да дадем живот на тях, вместо да се мъчим да си измисляме други.
  4. И ако нищо друго не успеем, винаги има Фотошоп – да се направим, че много са ни се получили нещата, когато грам не са. 😁

И, както казва народът, всеки сам си преценя.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

en_USEnglish