Uncategorized

Какво означава да си жена? -“Бременната девица: Процес на психологическа трансформация” – Марион Удман

Този пост ще е посветен на книгата на Марион Удман – “The Pregnant Virgin: A Process of Psychological Transformation”, която, доколкото знам, не е превеждана на български език. Всяка страница от книгата съм я чела по няколко пъти, защото е изключително наситена с информация. Тъй като ми се вижда непосилно да предам всичко научено от нея, в този пост ще събера петте неща, които най-много ми повлияха, заедно с моите размишления по тях. Включвам и извънредно много преведени цитати, защото ме е яд, че книгата я няма на български.

За”Бременната девица”

“Марион Уудман (15 август 1928 г. – 9 юли 2018 г.) е канадска митопоетична авторка, поетеса, аналитичен психолог и фигура на женското движение. Тя пише и говори много за теориите за сънищата на Карл Юнг.” – от Уикипедия

Книгата “Бременната девица” e забележителен прочит на женската психология. В нея е разгледан сложния вътрешен процес на вътрешна трансформация, който е нужен, за да се излекува женската ни същност. Жената, успешно преминала тази трансформация – осъзнатата жена, истински се е свързала със самата себе си и се вслушва в мъдростта на собственото си чувство. В един свят, който по всякакъв начин се опитва да ѝ казва каква трябва да бъде, осъзнатата жена има куража да защити своята вътрешна истина.

Женската инициация

Докато четях “Архетипът на инициацията” се запитах до каква степен написаното важи и за жените. “Бременната девица” ми даде нужния отговор на този въпрос. Ако в случая на мъжката инициация обикновено става въпрос за промяна на статуса в определена йерархия, то преходът от момиче към жена е нещо съвсем различно. При нас жените се променя цялото ни същество, телата ни се променят изконно и е нужно съзнателно да приемем ролята на човек, който е способен да създава живот. По същия начин като при мъжете, ние имаме нужда да отбележим тази промяна и всички отговорности, които идват с нея. В противен случай, както виждаме в книгата, могат да последват много психологически трудности. Една жена която по една или друга причина не е приела съзнателно ролята си на жена, отхвърля една фундаментална част от себе си и това я разболява.

Жената не става по-силна или по-авторитетна, а по-креативна, по-жива, по-онтологично истинска. . . . Моделът на женското посвещение следователно е модел на растеж или увеличаване, разширяване на силите, възможностите, опита. Това нарастване се постига чрез постепенното даряване със символични предмети, които я превръщат в жена, а отвъд това – в космическо същество. Тези предмети могат да бъдат конкретни, като например дрехи или бижута, или да имат нематериален характер, като например песни, които се пеят за жената, която трябва да бъде (Мой превод на текст от книгата)

Защо отричаме женствеността си?

Но за да приемем женствеността не е ли нужно да осъзнаем какво всъщност е тя? Ако самото ни разбиране какво означава да бъдеш жена е погрешно, тогава рискуваме да се вкопчим в някакви карикатури на женственост, каквито, за съжаление, често виждам около себе си. Една жена може да е облечена от глава до пети в розово и да готви по три пъти на ден, но това ли наистина означава да бъдеш жена? Ако приравним женствеността до каквито и да било действия или външни белези, винаги ще бъркаме. Всичките символи на женствеността са ни нужни, за да отбележим съзнателно женствеността си. Но те не са самата женственост.

“Някои са достатъчно чувствителни, за да разпознаят пародията на женственост, на която се очаква да подражават, и просто отказват да преминат този ритуал.” – Marion Woodman; The Owl Was a Baker’s Daughter: Obesity, Anorexia Nervosa and the Repressed Feminine

Една жена трябва да има съвършени пропорции, да е винаги усмихната и на никого да не повишава тон. Не дай си Боже тялото ѝ да се промени от раждане или пък от възрастта, особено ако е известна. Независимо дали става въпрос за извратени представи за красота, или стереотипни очаквания тип “Една жена трябва винаги да….”. В резултат на това много жени вместо да отрекат абсурдните критерии на обществото какви трябва да бъдат, отричат самата си женственост. В днешно време виждаме навсякъде този бунт срещу абсурдните изисквания към жените. Пътят към лечението е да се поправи тази грешка. Всяка жена е своеобразно проявление на женствеността такава каквато е. Няма смисъл да плаща цената за болните разбирания на обществото каква трябва да бъде. Тя трябва да прегърне себе си и да се грижи за себе си, включително да се пази от тези вредни влияния. При мъжете ситуацията е много подобна, но в този пост говорим за жени. (:

“Без добре изразен анимус жената не може да направи разлика между собствената си позиция и тази на мъжа. Тя постоянно води вътрешна война и се страхува да признае собствените си “глупави” нужди, от страх от презрението на партньора си, ако разкрие това, което наистина вълнува сърцето ѝ.” (Мой превод на цитат от “Бременната девица”

Какво означава да бъдеш жена?

Обичам обяснението – мъжкото начало е “да правиш”, а женското “да бъдеш”. В юнгианската психоанализа се подразбира, че всеки човек трябва да развие и двете в живота си. Но за жените е ключово “да бъдем”. В съвременното общество препускаме с пълни сили в правене, по-заети сме от всякога със семейства, работа, хобита и какво ли още не. Но за да бъде здрава една жена, тя трябва да се научи да слуша себе си. Да прави разлика между външен натиск и онова, което казва собствената ѝ душа, собствената ѝ същност. За да подреди живота си така както е правилно за самата нея. Аз самата съм жена, съответно търся вътре в себе си отговорите какво означава това за мен. И ако не знам как да чуя себе си, тогава ще търся външни дефиниции, които неизбежно ще ме подведат. Ако знам коя съм, за какво ми е чуждо мнение каква трябва да бъда?

Начинът една жена да бъде автентична Марион Удман нарича “сортиране на семена”.

“Сортирането на семената е ежедневен процес на радикална откровеност, който ни позволява зрънце по зрънце да открием своето “да бъдеш”. Латинският глагол esse означава “съм”; така че откривайки своето Битие, ние откриваме своята същност. Това е значима задача, когато сме прекарали живота си в Правене, особено когато Правенето се е превърнало в бягство от Битието, защото Битието се третира като нищо.” (Мой превод на текст от “Бременната девица”)

Просто брилянтно е това обяснение колко често работохолизма и свръх продуктивността са просто бягство от истинската работа, онази вътре в нас. “Да бъдеш” не означава да легнеш на дивана в безтегловност без да вършиш нищо. А да се свържеш със собствената си същност.

Разликата между емоция и чувство

Марион Удман по никакъв начин не ни съветва да оставяме емоциите си да диктуват поведението ни. Тя обяснява каква е разликата между емоции и чувства:

“Емоциите могат да подкрепят чувствата, но емоциите са афективни реакции, продиктувани от комплекси, те са моментни реакции на дадена ситуация. Чувството, от друга страна, показва какво означава дадено нещо за мен.”

Съответно, емоциите много често дори могат да се явят пречка на това да чуем истинските си чувства. Например, при скандал с любимия човек вътрешно чувството нашепва “обичам този човек и не искам да го загубя”, но емоцията надделява и започваме да крещим и да обвиняваме същия този човек, за да се предпазим от него. Това е пример за гневът на анимусът на една жена. Този тип гняв всява още повече напрежение във всеки един конфликт. А гневът, който идва от самата същност на една жена, женския гняв, има силата да пречиства. Защото той показва, че истински е била прекрачена граница и е начин ситуацията да бъде поправена.

Пример за обратното е изборът на партньор. Ние винаги сме привлечени към познатото, дори то да не е добро за нас. Емоциите при първоначалната среща с даден човек могат да бъдат много силни, защото събуждат комплексите, свързани с родителите ни. Но чувството, онова познато още като “женската интуиция” тихичко нашепва, че не се чувстваш в безопасност с даден човек. Ако една жена не знае как да се допита до чувствата си, въпреки емоциите си, тя е обречена да повтаря сценарии от миналото.

Бременната девица

Бременната девица е метафора за осъзнатата жена, която успешно е минала през тази нелека вътрешна трансформация. Тя следва душата си във всичко, което прави. Тя не се страхува от чуждите мнения и оценки каква трябва да бъде. Тя има силата да вдъхва живот на всичко около себе си. Но най-вече, тя дава живот на самата себе си. Вместо да остави същността си да крещи безпомощно от дълбините на подсъзнанието ѝ, осъзнатата жена знае как да се допита до своите дълбини – ден след ден, семенце по семенце. Жена, встъпила правилно в женската си сила, не се страхува от съдбата, а смело израства в живота си.

Чистата женска енергия позволява на жената да бъде влюбена в тялото си; това е енергията, която извира от стъпалата на краката ѝ чак до върха на главата… Нейната сила е в нейната уязвимост, уязвимост към живота, към любовта, към другите… Посветена в женствеността без да губи своята непорочност, бременната девица ражда себе си, мъжа и цялото творение – един нов свят, излъчващ нова светлина.” (цитат на текст от книгата)

Заключение

Работата на Марион Удман е помогнала на милиони жени да променят живота си. Аз се смятам за една от тях. Уча се всеки ден как да се свързвам със себе си. Показвам на самата себе си, че няма да предам същността си. Че мога да си имам доверие. Че ще се вслушам в това, което ми нашепва женствеността ми и ще застана на нейна страна. Че няма да позволя на някакви изкривени стандарти да ме убеждават, че е грешно да бъда себе си. Защото ме е грижа за мен самата. Защото няма друг човек, освен мен, който да чуе какво има в моите собствени дълбини. И защото знам, че светът повече от всякога има нужда от тази осъзната женственост, защото тя е самия живот.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

en_USEnglish