Литература,  Пътешествия,  Япония

Литературното наследство на град Мацуяма Част 2: Хайку майсторът Масаока Шики

Toзи пост е втора част от разказа ми за преживяването в град Мацуяма. Първа част може да прочетете тук. В днешния пост ще споделя какво научих за великия майстор на хайку Масаока Шики при посещението на музея в негова чест. Ще сложа линкове в края на този пост, ако на някой има желание да прочете повече.

Музеят на Масаока Шики

Град Мацуяма е родният град на една забележителна фигура в японската литература – Масаока Шики. Той е увековечен в литературната история като един от четиримата велики майстори на хайку – заедно с Кобаяши Исса, Йоса Бусон и Мацуо Башо.

Музеят в памет на Шики (子規記念博物館, Shiki Kinen Hakubutsukan) беше уникална възможност да се докосна отблизо до неговия живот. Там научих толкова много за личността му, че винаги ще се чувствам някак свързана с него. Спомням си за посещението в този музей сякаш съм била на гости на стар приятел. Снимането беше забранено в повечето зали, затова не разполагам с много снимки. Но по ярките спомени за нещата, които видях там, се вдъхнових да напиша този пост.


Творческият път на Шики

Кариерният път на Шики показва много за неговия характер. Според биографите, той не е бил особено старателен ученик, но пък е бил пълен с оригинални собствени идеи. Шики няколко пъти сменя целите си – занимава се с политика, поезия, критика, естетика. Той работи с истинска отдаденост и ентусиазъм по всяка от целите, които си поставя и накрая успява да открие своята истинска мисия. През трагично краткия си живот, той успява да напише повече от 20000 хайку, които носят уникалните му възгледи и оставят огромен отпечатък върху развитието на хайку като изкуство.

По неговите собствени думи:

“Въпреки че възнамерявах да уча философия, поезията ми беше страст и имах чувството, че не мога да живея без романи. Смятах го за странно: как е възможно едновременно да харесвам две толкова противоположни и несъвместими неща като философията и литературата? (причината да ги намирам за противоположни беше, че философите са сериозни хора, които не се интересуват от тривиалността на литературата; будистките свещеници не пишеха романи; аз пък още не знаех, че Спенсър е писал поезия.) Намирах го странно. Но не можех да избера едното пред другото, затова реших, че философията ще ми бъде професия, а поезията – хоби. Междувременно не спирах да се питам как двете бяха свързани. По-късно научих за съществуването на естетиката. Бях толкова щастлив, когато научих, че изкуства като литературата и изобразителното изкуство могат да се обсъждат философски, че щях да подскоча от радост. Накрая избрах естетиката като моя цел.”

(мой превод на текст, взет от тук)

Псевдонима Шики

Истинското име на Масаока Шики е Масаока Нобору. На 21-годишна възраст той се разболява от туберколоза и затова избира Шики като свой псевдоним. На японски 子規 има две четения – шики и хототогису – вид кукувица. За тази птица се казва, че пее толкова много, че изкашля кръв. Колкото и поетично да звучи псевдонима на младия писател, той носи и отпечатъка на тежката болест, която го мъчи през остатъка от живота му. Заради туберколозата му се налага да прекъсне обучението си в Токио. Но въпреки цялата болка от болестта му, Шики не престава да твори до последния ден на своя живот.

За хайкуто на Шики

За Шики казват, че е роден на точното място в точното време. Периодът Мейджи, когато Япония за пръв път от много дълго време се отваря за Запада, довежда до бързи промени във всеки един аспект на обществото. Възгледите на Шики за хайку са повлияни именно от западната идея за “скициране на живота”. В публикацията си Basho Zodan той отправя своята критика към великия Мацуо Башо. Шики искрено се възхищава от изящния стил на Башо, но изтъква липсата на свежи идеи и твърде стриктната форма като недостатъци, които пречат на хайку да бъде съвременна форма на изразяване.

Приносът на Шики за издигането на хайку като модерна форма на поезия е безспорен. За Шики хайку е част от литературата, съответно трябва да спазва същите стандарти като другите форми на литературно изкуство. А стандартът на изкуството е красотата. Освен това, той смята, че майсторът на хайку трябва да може да изрази своите емоции като описва нещата такива, каквито са.

Шики въвежда използването на всекидневни теми и език в хайку. Например, той пише хайку за любимия си западен спорт – бейсбола, който също тепърва се утвърждава в Япония. Шики мечтае хайку да се издигне до форма на литература, която достойно се сравнява с другите западни литературни жанрове.

Не намирам почти никакви източници, които говорят за това, но рисунките на Шики са неземно красиви. Толкова е странно, че се подценява този негов талант.
Също много се впечатлих, че навсякъде по музеи и галерии имаше оставени картички от най-различни международни хайку конкурси. Почти навсякъде имаше творби и на българчета.

За войната и срещата на Шики и Сосеки в Мацуяма

През 1895г. Шики решава да служи като кореспондент в Първата китайско-японска война, но пристига твърде късно и така и не стъпва в служба. Обаче от ужасните условия в Китай туберкулозата му се влошава и той прекарва няколко месеца в болницата в Кобе след завръщането си в родината.

След като се завръща в Мацуяма, Шики отсяда при своя приятел Нацуме Сосеки (който, знаете, работи като учител там по това време). По мои спомени, това съжителство продължава 52 дни. Двамата са дългогодишни приятели и още от университета непрекъснато си разменят канши поезия – написана на класически китайски език . Това обогатява много и двамата като писатели, защото съдържа много съкровени моменти и чувства. Кореспонденцията им е запазена и от нея разбираме много за отношенията между двамата творци. По това време Шики се бори с отчаянието, предизвикано от болестта му и приятелството със Сосеки му дава упора. Сосеки е изключително повлиян от Шики и години след тази среща, достига огромен успех като писател.

“Ако японският беше майчиния език на Масаока Шики и Нацуме Сосеки, то класическия китайски беше техния “свещен мълчалив език”, подобаващ за тежестта на този обмен, който беше едновременно личен и елегантно формален, и именно чрез този свещен език тяхното приятелство беше осветено”

(мой превод на текст, взет от тук)

снимка от музея на Шики. пресъздадена е обстановката на съжителството между Шики и Сосеки

Заключение

На 19-ти септември 1902 в Токио Шики поема своя последен дъх на тази земя. Няколко часа по-рано той успява да напише последните си хайку. Шики си отива едва на 34-годишна възраст, но остава завинаги в литературната история като свободомислещ човек, чиито идеи са допринесли до развитието на хайку каквото го познаваме днес.

Източници

https://thehaikufoundation.org/juxta/juxta-2-1/masaoka-shiki-and-the-origins-of-shasei/

Swapping odes in a sacred language: the Kanshi exchange of Natsume Sōseki and Masaoka Shiki and its meaning | International Journal of Asian Studies | Cambridge Core

https://www.britannica.com/biography/Masaoka-Shiki

hlj202209_30-31_Masaoka_Shiki.pdf (gov-online.go.jp)

П.С. Приятели, имайте милост над мен, много скоро ще започна да цитирам в Харвардски стил по презумпция, но имам нужда от още няколко месецa свобода. Публикациите, които изчетох, за да напиша този пост са в тези линкове по-горе. Благодаря за вниманието!

Снимка от замъка в Мацуяма.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

en_USEnglish