Литература,  Пътешествия,  Япония

Литературното наследство на град Мацуяма – Част 1 – Нацуме Сосеки

В този пост ще разкажа зa град Мацуяма през моя скромен поглед и причините защо толкова много исках да отида там. Това пък ще е началото на литературния раздел на този блог. Идеята ми е да споделя начина, по който литературата оживява в моя живот. Реших да разделя поста на две части, за да не стане твърде объркано.

Защо точно Мацуяма?

От предишния ми пост знаете колко усилия положих, за да стигна до този град. Но истинската причина толкова много да си мечтаех да видя това място беше… защото съм чела за него в една книга. Книгата е “Момчето” (坊っちゃん) на Нацуме Сосеки, която между другото, има и български превод. Ето тук можете да прочетете откъс от нея. Повестта е базирана на преживяванията на самия автор, който е от Токио, но работи известно време като учител в Мацуяма. От самата книга човек може да остане с впечатлението, че градът е дълбока, забравена от Бога провинция. Може би по времето, когато се развива действието – 1906г. – действително е било така. Но днес град Мацуяма по нищо не отстъпва на другите съвременни градове в Япония. И има толкова уникални забележителности, че няма да успея да ги събера само в един пост.

Мацуяма в София

Представете си следната картинка. Сама съм в университетската библиотека в София. Слънцето е залязло, но имам още няколко часа на разположение. Главата ми ври от някакви йероглифи, които твърде много си приличат. Усещам, че трябва спешно да сменя дейността. Вниманието ми пада върху една книга на лавицата до мен, за която сме учили в лекциите по литература. Няколко страници напред в историята аз за пръв път усетих какво е да получиш от книга нещо, което дори не подозираш, че ти трябва. Мрачният ми, изтощен вътрешен свят се пренася в далечния тогава град Мацуяма и перипетиите на един млад учител. Прекарвах повечето си дни в тази библиотека, но никога преди не се бях смяла с глас там. Огромна част от литературата, която чета е толкова мрачна и тежка, и в този момент за пръв път усетих колко силна нужда имам от ярките цветове, от хумор, от добри емоции. Дори не знам дали тази книга би била толкова забавна на някой друг, знам само, че аз видях толкова много паралели с моя собствен живот. Това преживяване оформи вкуса ми за литература в бъдеще.

Кой е Нацуме Сосеки и защо толкова го обичам

Нацуме Сосеки е един от най-известните японски автори. Изучава се в училище в Япония и е познат на всеки японец. Tвори през ерата Мейджи, за която е характерно навлизането на западни влияния в Япония. Аз лично се чувствам много свързана с авторите от това време, защото в тяхното творчество (а и биография) се срещат Изтока и Запада, подобно на моя собствен живот. Сосеки изучава английски език и когато отива в Мацуяма, отива като учител по английски (а не по математика както в повестта).

От биографията на автора си спомням много ясно колко трудно е издържал ученето си в Лондон. На мен ми се налагаше да привиквам с Япония по този начин и толкова добре го разбирах. Но защо ни е притрябвало и на двамата да се прекарваме през всичко това? За мен отговорът е – неописуемо личностно развитие, което става само с допускане на много учебни грешки. Което няма как да бъде лесно. В Мацуяма пък той преживява същия този сблъсък, само че в рамките на собствената си държава. Което отново, аз продължавам да преживявам в моето собствено ежедневие.

Влакчето от “Момчето”

Една от забележителностите в Мацуяма, свързани с Нацуме Сосеки се намира на гарата.

Ето тази гара на снимката също се появява в книгата. Когато имам възможност да посетя някое място, за което съм чела в книгите, имам чувството, че за времето прекарано там, те оживяват пред очите ми. Почти виждам надменния поглед на главния герой зад рамото си. Чудя се на мен какъв ли прякор би ми лепнал, ако му бях колежка в гимназията. Става ми смешно. За мен всяка минута, прекарана в Мацуяма беше оцветена от хумора на Сосеки. Обичах го този град много преди да отида там.

Превод на надписа до влакчето – “През 1899г. световно признатият японски писател Нацуме Сосеки е изпратен в Мацуяма като старши учител в гимназията. Той обичал да се къпе в известния горещ извор – Дого онсен и често ходел до там с влака. Известната му книга – “Момчето”, публикувана през 1906г. описва и горещия извор Дого, и железопътните услуги от онова време. По тази причина влаковете на железопътната компания Ийо са известни като “влаковете от “Момчето”. (坊っちゃん列車).

За “Момчето”

Мисля, че тази книга би била интересна на много хора, препоръчвам я. В нея е явен сблъсъкът между главния герой, столичанин до мозъка на костите си, и традициите в провинцията. Разликата е толкова голяма, че той дори не може да разбере диалекта, на който говорят учениците му. Момчето идва от един съвсем друг свят – този на навлизащите западни ценности в японската култура. Младият учител остава неразбран от традиционното японско общество в тогавашна Мацуяма и начинът, по който разказва за тях съвсем не е ласкав.

Тази разлика в ценностите, в комбинация с арогантния характер на главния герой, довеждат до множество забавни ситуации. Неговият престой в Мацуяма не продължава дълго, но през това време преживява толкова много сблъсъци и с учениците си, и с другите учители. За мен е рядкост да се смея с глас на книга, но когато хлапетата от гимназията започнаха му правят номера, нямаше как да се сдържа просто.

“Botchan Karakuri Clock” – “Този часовник е създаден послучай 100-годишнината от създаването на Дого онсен. Часовниковият механизъм се задейства на всеки час от 8 сутринта до 10 вечерта, с изключение на официалните празници.

Очаквайте

Човекът, окуражил Нацуме Сосеки да се занимава с писане, е майсторът на хайку – Масаока Шики, който е родом от Мацуяма. Следващата седмица ще разкажа за срещата си с него в рамките на същото това пътуване. Благодаря на всички читатели, надявам се да ви е било интересно!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

en_USEnglish