Uncategorized

Уроци по порастване – Робърт Л. Мур – Архетипът на Инициацията

Този пост е посветен на книгата на Робърт Л. Мур – Архетипът на инициацията. Ще започна с моето търсене, което ме отведе до тази книга. След това накратко ще опиша ценните отговори, които открих в нея. За съжаление, книгата не е превеждана на български език, но за целта на този пост съм превела заглавието и някои основни термини.

Моето търсене

Прибрах се в България след дълъг престой надалече и сякаш нещо в мен самата се беше променило. Ако преди това аз бях Елвира, която иска да отиде в Япония, то вече не бях съвсем сигурна как възприемам себе си. До този момент аз се събуждах всеки ден и знаех накъде съм се запътила. Но ето че за пръв път може би в целия ми живот, аз не знаех накъде отивам. Ако не съм вече онази Елвира, тогава какво да правя с днешния ден? Не съм го осъзнавала тогава, но започваше нов период от моя живот – периодът на преход.

Този нов период беше най-цветното време за мен, изпълнен с приключения и опознаване на себе си. Със стъпването на българска земя сякаш България оживя за мен както никога досега. Виждах хиляди цветове по улиците, които ги нямаше по подредените японски квартали. Обичах си влаковете и плажовете и горите, защото така ми липсваха, когато бях надалече. Имах работа, приятели, забавления. Пътувах много. Изпробвах всякакви нови хобита и се записвах на всевъзможни курсове, за да подобря уменията си. Но вътрешно знаех, че търся нещо повече. Търся го в мен самата и в света около себе си. И не знаех къде да го открия. Затова, както винаги, започнах да чета.

Днес, за щастие, вече знам какво е онова, което търсех. Но нямаше да успея без помощта на няколко забележителни книги. И не кои да е книги, а написани от хора, посветили живота си на същите тези въпроси, които ме вълнуват. Защо се лутаме? Наистина ли има нещо повече вътре в нас, което няма да ни даде мира, докато не го открием? Намерих безценни отговори, които смятам, че може да бъдат полезни на други хора. Затова споделям накратко първата от книгите, които бяха мой пътеводител.

За Робърт Мур

Робърт Мур, изтъкнат американски Юнгиански психоаналитик, известен със своя нео-юнгиански подход. Професор Робърт Мур е най-добре познат като авторът на една от най-известните книги, посветени на мъжката психология – Крал, Воин, Магьосник, Любовник (King Warrior Magician Lover). В работата си проф. Мур изследва архетипа на инициацията повече от три десетилетия. В книгата “Архетипът на инициацията” са събрани негови лекции и есета по темата, които разкриват влиянието на този феномен върху човешката личност, култура и духовност. И въпреки че Инициацията като понятие е обвързана с мъжката психология, в тази книга можем да научим много за нуждата на човечеството от ритуали, които да отбелязват трансформацията им и благополучно преминаване на следващия житейски етап.

Какво всъщност е инициацията?

Ритуал на преминаване (антр.) – церемония или събитие, което отбелязва важен етап от живота на човек. От особена важност са раждането, смъртта, преходът между детството и юношеството, сватбата. – (мой превод на дефиниция от тук)

Инициацията или посвещението е ритуал на преминаване, отбелязващ влизането или приемането в дадена група или общество. Това може да бъде и официално приемане в зряла възраст. В разширен смисъл може също така да означава трансформация, при която посветеният се „преражда“ в нова роля (мой превод на текст от Уикипедия).

От антропологична гледна точка, през цялата човешка история ритуалите са били неизменна част от нашия живот. Те са устойчив елемент от всяка една култура и цивилизация от древността насам. Но в съвременното общество често омаловажаваме ролята на ритуалите. Днес можем да присъстваме на религиозни ритуали във всеки действащ храм, но много малко хора ги разбират истински в този контекст. В днешно време дори физическите ритуали, които провеждаме са сякаш лишени от тяхната същина и святост. В книгата, обаче Робърт Мур ни показва, че всяко човешко същество има нужда от тези ритуали, за да влезе съзнателно и истински в следващия етап от своя живот.

Елементите на инициацията

Най-важните елементи на инициацията – свещеното пространство – във физическия ритуал това обикновено е специално място за провеждане на церемонията – като олтарите в църквата. Често сватбата се явява точно такъв момент, когато двамата младоженци оставят стария си живот, за да може двамата заедно да поемат отговорността да продължат заедно.

Ритуалният водач (ritual elder) в примера на църковните обреди е, разбира се, свещеникът. Но в книгата добър пример е дори психотерапевтът. Цяла глава е посветена на психоаналитичния процес като своеобразна инициация. Психоаналитикът се явява нужният водач в момент на преход, а терапевтичния процес е това свещено пространство, в което някой друг е освидетелствал нашата вътрешна трансформация.

Ако по една или друга причина не се състои физически или психологически ритуал за отбелязване на житейската промяна, тогава човек подсъзнателно започва да търси начини да я ритуализира. Човек в такова положение се намира в едно постоянно усещане за преход – той не може да пусне стария си живот, но все не е встъпил в новия етап. Не е рядкост това лутане да добие религиозни измерения. Този човек не спира да търси, но сам не осъзнава от какво точно има нужда. Добър пример за това виждаме в тийнейджърска възраст. Без правилни насоки за пристъпване към юношеството, често се стига до проблеми с наркотици, алкохол и лоша компания. Според Мур, причината за тези явления е липсата на този истински ритуал, който да помогне на младия човек да встъпи правилно в новата си роля. Без човек, който да го наставлява през този труден преход, младият човек подсъзнателно търси начини да докаже, че вече не е дете.

Етапите на инициацията

Преди човек да започне да изучава Дзен,
планините са си планини, а реките – реки.

След първото съзиране на истината,
планините вече не са планини и реките вече не са реки.

След просветлението
планините отново са планини и реките- реки.“

– Дзен притча

Тази притча беше дадена в книгата като пример за етапите на инициацията. Етапите са три:

  1. Отделяне – напускане на познатото
  2. Преход – време на изпитания, учене и растеж
  3. Връщане – връщане обратно в реалността, но с променен статус

Човек, който е претърпял т.нар. “провалена инициация”, не е успял успешно да се върне в реалността такава каквато е. Затова той се намира в постоянно състояние на бягство – било то в духовни практики, телевизия, наркотици или каквото друго средство използва. Този човек често се пристрастява към онова, което му помага да избяга от реалността.

Най-коварен в този контекст е работохолизмът, защото той създава илюзията за поета отговорност. Много хора избират натоварени професии, за да избягат от онова което наистина искат да правят с живота си. Причините са вътрешни страхове. И единственото лекарство е истинската, правилната инициация. Да приеме доброволно новите отговорности на следващия етап от живота си и да продължи нататък.

Три неща, които осъзнах за себе си с тази книга

Време ми е да порасна

Бягството разболява. Порастването може да е плашещо, но няма алтернатива. Прощавам се със старото, но то трябва да си върви. Благодаря за всичко, което ме е било страх да пусна, и доброто, и лошото. Но е време да бъда човек, на когото може да се разчита. Човек здраво стъпил на земята – единственият, който има силата да променя реалността.

Детската планета не е утопия

Терминът за децата, отказали да пораснат е Синдромът на Питър Пан. Няма нищо романтично в това да си възрастен инфантил. Не, не е романтично мечтание да си изпаднал творец. А е най-тъжната гледка на света да гледаш някой как се дави в собствения си неизживян потенциал. Всеки успял творец на тази земя е седнал и е взел изкуството си насериозно. Всеки е платил цената на майсторството, на публичната критика и какво ли още не. Човек може да израсте дори и в лутането си, стига това да е неговият избор. Да избере цената на професионалното лутане. Моят избор обаче не е такъв. Заблудата никога не ме е привличала, затова избирам да сляза на земята. Там където за всяко нещо трябва да се работи.

Трябва ми точният учител

В книгата е чудесно описано как никой не може да води другите без самият той да е стъпил на земята. В днешно време учители – много. Но не всеки може да ни отведе там където искаме да стигнем. Когато ученикът е готов, учителят се появява. На пътя ми, за щастие, се появиха правилните хора, които ме издърпаха на другата страна. Отбиването на номер в обучението само увеличава лутането на хората. Качествените учители са онези, които могат да ни променят. Благодарна съм за всеки един от тях, защото не е възможно развитие без учители. Противно на лъжите в това общество, че всеки може сам, които обричат хиляди на безкрайно лутане. Никой не може сам. Потърсете правилните хора, има ги.

Заключение

В момента се намираме в масова пандемия от хора, които се лутат без да знаят как да приемат новия етап от живота си – на възрастен човек. Минах през това търсене и намерих много отговори за себе си. Времената, в които живеем са твърде динамични и липсват ясни насоки как изобщо да бъдем “възрастни” в дигиталната ера. По-старите поколения омаловажават дигиталните професии като “не е истинска работа” без да си дават сметка, че дигиталният свят вече е утвърдена реалност. Изправени сме пред предизвикателството да израстваме като хора в среда, която е напълно непозната дори за онези, които трябва да ни напътстват през нея.

Нормално е човек да се страхува да порасне. В контекста на ритуала – той бележи “смъртта” на старата ни личност, за да може да се роди един съвсем нов човек с нови отговорности и задачи. Не е достатъчно човек физически да си играе на възрастен, защото има психологически последици от това. Начинът съзнателно да встъпим в този период от живота си е да приемем, че ние самите имаме нужда от това и да намерим правилните насоки как да встъпим в тази роля.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

en_USEnglish